Не всеки, който предпочита качествен алкохол, може да се гордее с широки познания в тази област. Често се случва поради широката гама от съвременни питиета информацията, за да изберете желаната напитка да липсва. Ето някои полезни факти за уискито.
Смята се, че уискито е създадено през VI век от ирландски монаси. Тогава уискито било наречено с благородната дума uisce beatha – в превод от галски език „вода на живота“. След окупацията през XII в. на територията на Ирландия от британските войници името е опростено – сменено на уиски.
Всеки регион и страна имат свои собствени правила и норми по отношение на това, кое може да бъде официално уиски. Като описание уиски е дестилат от един или повече видове зърно, който отлежава в дъбови бъчви в продължение на няколко години. Комбинации от тези основни компоненти определят различни напитки.
Четирите основни разновидности на уиски са ирландско, шотландско, американско и канадско уиски. Ирландското уиски е тройно дестилирано и направено от млад ечемик. То се съхранява  в бъчви, най-малко 3 години. Скоч е с двойна дестилация и се прави от ечемик в среда от дим от торф, който му придава отличителен опушен аромат. Минимална възраст от 2 години на съзряване. Американско уиски се прави от зърнена смес, която включва и царевица, зреене  2 години в предварително изпечени, но не използвани преди бъчви. В Канадското уиски най-малко 51% от зърното е пшеница, и зрее 3 години.
Отлежаването на уискито приключва веднага след като се налее в бутилката, така че не се очаква, че като си стои на бара, уискито ще бъде по-добре през следващите години. Въпреки това, затворена бутилка с питие може да се съхранява повече от 100 години, а отворена до 5.
Що се отнася до бърбън, това е вид на американското уиски, която включва минимум от 51% царевица. 90% от бърбъна се произвежда в едноименния град Бърбън, Кентъки.
И докато повечето мислят, че добавянето на лед в уискито  е кощунство в действителност, малко количество вода не може да развали уискито и само леко омекотява вкуса му. Така че, добавянето лед  е въпрос на лично предпочитание, но не и на лош вкус.