Стъпка 1

Намерете добър магазин за обувки. Можете да закупите маратонки от местния хипермаркет, но продавачите в специализираните магазини са по-добре обучени да Ви помогнат да изберете правилната маратонка. За да намерите такъв магазин, питайте приятели, които бягат или прегледайте форумите.

Стъпка 2

Разгледайте отдолу старите си обувки. Обърнете внимание на местата, където обувките имат износване. Това ви показва къде кракът докосва земята.

Стъпка 3

Поставете обувките една до друга върху равна повърхност. Ако наклона е към средата, новите ви маратонки вероятно ще се нуждаят от повече стабилност, отколкото старите ви обувки. Ако  наклона е към външната страна, може да имате висок свод и новите Ви обувки трябва да имат добра абсорбция на удари.

Стъпка 4

Вижте предната част на старите си маратонки. Ако можете да видите очертанията на големия си пръст и сте забелязали  дискомфорт в областта по време на движение, можете да опитате по-големи или по-широки обувки.

Стъпка 5

Помислете за това колко и как ще ги ползвате. Това ще Ви насочи  дали трябва да купите по -  елитни обувки или базов модел. Колкото по-интензивно е движението, толкова повече пари ще трябва да похарчите за обувките.

Идете в магазин за обувки. Кажете им това, което сте разбрали за старите си обувки, или направо вземете един чифт с вас. Служителите трябва да могат да „разчетат“ старите Ви обувки и подпомогнат вашия избор. Ако ли не, може би трябва да намерите друг магазин.

Съвети & Предупреждения

*
Маратонките не трябва да притискат никоя част на стъпалото. Ако това е така, време е за нови обувки.
*
Използвайте новите си маратонки внимателно. Започнете с кратки разстояния по пистите или рискувате масивни мехури и болки в краката.
*
Носенето на маратонки, след като са износени може да ви нарани. Мислете за обувките си като за гуми на кола, които трябва да се сменят всеки 15000 км.
*
Никога не използвайте нови маратонки на състезание преди да са се „разработили”.

Кратък отговор – не можете. Целият свят се притеснява да купува стоки, произведени в Китай. Можеш ли да се различи кое е направено в САЩ, Филипините, Тайван и Китай? Китайските производители знаят, че потребителите не харесват надписа произведено в Китай.
Системите EAN/ European Article Number/ и UPC / Universal Product Code/ са системи за маркировка на продуктите, които дават уникалност на всеки произведен продукт в световен мащаб. Европейската система (EAN) е заместител на UPC и първоначално беше въведена през 1977 година. EAN-13 се използва в целия свят за маркиране на стоки на дребно. Тя съдържа 13 знака, като първите две до три цифри са кода на страната. Тъй като UPC кодовете са подраздели на EAN кодовете, системи, създадени за използване EAN могат също да използват UPC. Обратното не винаги е вярно обаче. Почти всички скенери могат автоматично да правят разлика между EAN и UPC, но по-старите бази данни не могат да приемат допълнителната цифра, която е част от структурата на EAN. Поради това, в САЩ все още не е възможно да се използват EAN кодове. UPC кода е 12-цифрен, като първите 6 цифри определят производителя на продукта. Няма начин да се определи страната.
За EAN също на практика не е възможно. Ако една фирма има седалище в Южна Африка, то по EAN системата имаме код „600″- Южна Африка, обаче ако компанията произвежда продуктите си в Англия? Тези продукти, все още ще имат префикс код „600″. Компаниите, от своя страна могат да разхвърлят производството на продуктите си навсякъде по света.